Изгреви
Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа,
подобно лято – пъстро, ала кратко.
Отдавна пренаситен е света –
на сто горчилки само капка сладко.
А капката е огненият цвят,
наръсен щедро от деня пробуден.
Надеждичка за по-прекрасен свят –
изпълнен с птици. В изгревите влюбен.
otkrovenia.com/bg/fotografia/vlyubeni-v-izgreva
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
