Изгряла звезда

О, нощ! Така съм омагьосан!
Пленен от топли, слънчеви очи!
От жарки мисли съм жигосан!
В сърцето ми Любов струи!

Предавам силата си, трона!
С любов опи ме и ме победи!
Къде остана разума, закона?
Не виждам пътища, следи.

А облаците жадно се целуват,
преливат в обща форма и съдба
и друго на света не съществува,
освен изгрялата звезда на любовта.

Тя светъл лъч е в необята,
пътека в космоса и вечността,
вселенски пристан за душата,
където процъфтява същността.

Лъчиста