13.07.2014 г., 20:04  

Изгубен...

2K 0 43

 

 

 

                                                            

                                                               пълно е
                                                               пространството с гласове...
                                                               дори и тишината
                                                               нощем гъмжи...
                                                               но в многото празни шепоти изгубен
                                                               до мен не достига
                                                               гласът ти

                                                               докосват се
                                                               мислите плахо до истини
                                                               нежно болящи...
                                                               а луната безмълвна
                                                               пътека към съня постила... онзи сън

                                                               дъждовен
                                                               в който те има...





                                                                  музика - Priscilla Ahn - Lost

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...