maiasand (Мая Санд)
75 187
15.11.2018 г., 20:26 ч.

Изгубен пъзел 

  Поезия » Философска
1054 3 4

Не ме събирай!

Не ме подреждай

от разбъркания пъзел,

разпилян в годините...

 

От толкова препъване,

от падане и ставане

не ми отива вече

да съм цяла.

 

Очите ми пресъхнаха

от взиране по стъмване.

В косите ми се сгуши

преспа бяла...

 

И само залезът кървящ,

умиращ от несбъдване

рисува силует

на птица отлетяла.

’11/2018

 

© Мая Санд Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Харесва ми!Минорна образност и носталгичен пейзаж.
  • Благодаря, RainaVakova(Райна)! Абсолютно точно си го казала! Ето така го почувствах и аз- вдишах, издишах и стихчето беше готово!
  • Поезия, естествена като дишане!
Предложения
: ??:??