Nov 15, 2018, 8:26 PM

Изгубен пъзел

1.4K 3 4

Не ме събирай!

Не ме подреждай

от разбъркания пъзел,

разпилян в годините...

 

От толкова препъване,

от падане и ставане

не ми отива вече

да съм цяла.

 

Очите ми пресъхнаха

от взиране по стъмване.

В косите ми се сгуши

преспа бяла...

 

И само залезът кървящ,

умиращ от несбъдване

рисува силует

на птица отлетяла.

’11/2018

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Харесва ми!Минорна образност и носталгичен пейзаж.
  • Благодаря, RainaVakova(Райна)! Абсолютно точно си го казала! Ето така го почувствах и аз- вдишах, издишах и стихчето беше готово!
  • Поезия, естествена като дишане!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...