xpuc4o (Христо)
61 183
29.08.2007 г., 0:11 ч.

Изгубен стих 

  Поезия
664 0 5



В мен се стичат твоите целувки,
а избягах във фраза неизречена,
но връщах се към нас,
към познатите места,
макар да бях отхвърлил твоите прегръдки.
Любов отрекох,
а ме пари празнотата,
бях стих започнат,
а края бе изгубен,
завъртя умът ми в кръг от жажда,
огледах се в пустиня,
бягах от всеки твой проблясък.
Всеки облак в небето,
вълна всяка в морето,
шепнеше ми, че сгреших.
Всеки глас бе твоя,
в лице всяко те виждах
и обичам те аз промълвих.
Всяко място, на което отивах,
звук всеки, който долавях,
напомняше,
страхувах се от всеки повей,
сгреших като те напуснах.
В мен се стичат устните ти с нежност,
споменът за теб убива всеки страх
и лицето ти преследва ме,
зад всеки ъгъл и усмивка, смях.


© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
  • Стихотворението е много много хубаво. И на мен ми се е случвало нещо подобно и мога да се поставя ня твое място. ;(;(;(;(
  • Усеща се колко си искрен и наранен!Погледни на пред,намери своята нова муза,която да е достойна за твоите произведения,тази,за която пишеш те прави понякога толкова студен и отдалечен от хората,които наистина те обичат!СПРИ ДА СЕ ПОДДАВАШ НА НЕЙНАТА НЕОПРАВДАНА ЗЛОБА,КОЯТО САМО ТЕ ВРЪЩА ВСЕ ПО-НАЗАД В ЖИВОТА!ЗАСЛУЖАВАШ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ САМОВЛЮБЕНА ЕГОИСТКА!ОБИЧАМЕ ТЕ И ВИНАГИ СМЕ НА СРЕЩА-ТВОИТЕ ВЕРНИ ФЕНОВЕ!
  • Радвам се,че ти е харесало!!
  • Много е хубаво
Предложения
: ??:??