Изгубен стих
В мен се стичат твоите целувки,
а избягах във фраза неизречена,
но връщах се към нас,
към познатите места,
макар да бях отхвърлил твоите прегръдки.
Любов отрекох,
а ме пари празнотата,
бях стих започнат,
а края бе изгубен,
завъртя умът ми в кръг от жажда,
огледах се в пустиня,
бягах от всеки твой проблясък.
Всеки облак в небето,
вълна всяка в морето,
шепнеше ми, че сгреших.
Всеки глас бе твоя,
в лице всяко те виждах
и обичам те аз промълвих.
Всяко място, на което отивах,
звук всеки, който долавях,
напомняше,
страхувах се от всеки повей,
сгреших като те напуснах.
В мен се стичат устните ти с нежност,
споменът за теб убива всеки страх
и лицето ти преследва ме,
зад всеки ъгъл и усмивка, смях.
© Христо All rights reserved.
