24.05.2013 г., 14:02

Изгубена

539 0 0

 

 

 

Какво щеше да бъде, ако не те бях срещнала?

Щях ли да бъда по-умна, по-честна, по-добра?

Щях ли още да живея в онзи детски свят?

Щеше ли да ми бъде по-добре без теб?

 

Чуй ме! Аз викам ти вече дни наред,

питам те, дали щеше да ми е по-добре без теб?

 

Ти само стоиш. Само стоиш, загледан в безкрая,

виждаш ли, видя ли къде е края?

Ти само мълчиш. Нищо не казваш.

Аз моля те за сричка, за дума, за съвет.

 

Подай ми истински ръка,

помогни ми да премина на отсрещната страна.

Съветвай ме, старай се, бъди до мен,

аз искам да почувствам, че си с мен.

 

Помогни ми! Помощ! Аз съм в труден момент.

Ти бъди силен, ти бъди смел, ти бъди мен.

 

Искам да те усетя, но не успявам.

Искам да те видя, но ти си далеч.

Искам да те усетя, но теб вече те няма.

 

Какво стана с нашата първоначална игра?

Нали уж сериозна бе станала тя?

         „Да, бе игра. Бе само една огромна шега.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...