Какво щеше да бъде, ако не те бях срещнала?

Щях ли да бъда по-умна, по-честна, по-добра?

Щях ли още да живея в онзи детски свят?

Щеше ли да ми бъде по-добре без теб?

Чуй ме! Аз викам ти вече дни наред,

питам те, дали щеше да ми е по-добре без теб?

Ти само стоиш. Само стоиш, загледан в безкрая,

виждаш ли, видя ли къде е края?

Ти само мълчиш. Нищо не казваш.

Аз моля те за сричка, за дума, за съвет.

Подай ми истински ръка,

помогни ми да премина на отсрещната страна.

Съветвай ме, старай се, бъди до мен,

аз искам да почувствам, че си с мен.

Помогни ми! Помощ! Аз съм в труден момент.

Ти бъди силен, ти бъди смел, ти бъди мен.

Искам да те усетя, но не успявам.

Искам да те видя, но ти си далеч.

Искам да те усетя, но теб вече те няма.

Какво стана с нашата първоначална игра?

Нали уж сериозна бе станала тя?

         „Да, бе игра. Бе само една огромна шега.”