alistef (Албена Стефанова)
177 373
20.10.2009 г., 16:22 ч.

Изгубена 

  Поезия
413 0 4

ИЗГУБЕНА

 

Лунна премяна облече гората –

светлата дреха на мрак.

Боса тичам в тревата,

търся се в полумрак.

 

Сенки се мятат изгубени,

люлеят лъжливи тела.

Нощни птици, в душата пробудени,

прелитат през мойта душа.

 

По листата се стича мъглата

и полепва в косите ми огнени.

Преобръща нощта правилата,

само аз не мога...

 

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • от светулките вземи си светлина
    и не се страхувай в мрака да останеш
    и той преборва се със топлина
    във тебе още огъня е с пламъци
  • Поздрав с обич!
  • Харесах!
  • "Нощни птици, от тъмата пробудени,
    прелитат през мойта душа." --- просто предложение.
Предложения
: ??:??