Изгубена

Поезия

582 0 4

ИЗГУБЕНА

Лунна премяна облече гората –

светлата дреха на мрак.

Боса тичам в тревата,

търся се в полумрак.

Сенки се мятат изгубени,

люлеят лъжливи тела.

Нощни птици, в душата пробудени,

прелитат през мойта душа.

По листата се стича мъглата

и полепва в косите ми огнени.

Преобръща нощта правилата,

само аз не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

raccing (Радка Иванова)

от светулките вземи си светлина
и не се страхувай в мрака да останеш
и той преборва се със топлина
във тебе още огъня е с пламъци

2009-10-22T14:31:35+03:00
Karaman (Сириус Надежда)

Поздрав с обич!

2009-10-20T16:42:53+03:00
sladko_angel4e (Ели)

Харесах!

2009-10-20T16:41:44+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"Нощни птици, от тъмата пробудени,
прелитат през мойта душа." --- просто предложение.

2009-10-20T16:22:44+03:00