20.10.2009 г., 16:22 ч.

Изгубена 

  Поезия
486 0 4
ИЗГУБЕНА
Лунна премяна облече гората –
светлата дреха на мрак.
Боса тичам в тревата,
търся се в полумрак.
Сенки се мятат изгубени,
люлеят лъжливи тела.
Нощни птици, в душата пробудени,
прелитат през мойта душа.
По листата се стича мъглата
и полепва в косите ми огнени.
Преобръща нощта правилата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??