ИЗГУБЕНА
Лунна премяна облече гората –
светлата дреха на мрак.
Боса тичам в тревата,
търся се в полумрак.
Сенки се мятат изгубени,
люлеят лъжливи тела.
Нощни птици, в душата пробудени,
прелитат през мойта душа.
По листата се стича мъглата
и полепва в косите ми огнени.
Преобръща нощта правилата,
само аз не мога...
© Албена Стефанова All rights reserved.
и не се страхувай в мрака да останеш
и той преборва се със топлина
във тебе още огъня е с пламъци