ИЗГУБЕНА
Лунна премяна облече гората –
светлата дреха на мрак.
Боса тичам в тревата,
търся се в полумрак.
Сенки се мятат изгубени,
люлеят лъжливи тела.
Нощни птици, в душата пробудени,
прелитат през мойта душа.
По листата се стича мъглата
и полепва в косите ми огнени.
Преобръща нощта правилата,
само аз не мога...
© Албена Стефанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
