1.12.2021 г., 13:49

Изгубена битка

893 0 2

Обичта по-силна е от нас самите.

След всеки край е все по-жива.

Как да се откажа от такава, питам?

Липсва ми само, докато дишам.

 

Зная, трябва да се лъжем по принуда,

че нашата любов, любов не е.

Но, господар не съм, не мога и да бъда,

дори на собственото си сърце.

 

Дали изобщо ще осъмна някога,

когато в тебе няма да съм влюбена?

Или това да те обичам толкова,

вече отдавна е битка изгубена?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих
  • Тъжно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...