Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда,
че нашата любов, любов не е.
Но, господар не съм, не мога и да бъда,
дори на собственото си сърце.
Дали изобщо ще осъмна някога,
когато в тебе няма да съм влюбена?
Или това да те обичам толкова,
вече отдавна е битка изгубена?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация