1.12.2021 г., 13:49

Изгубена битка

898 0 2

Обичта по-силна е от нас самите.

След всеки край е все по-жива.

Как да се откажа от такава, питам?

Липсва ми само, докато дишам.

 

Зная, трябва да се лъжем по принуда,

че нашата любов, любов не е.

Но, господар не съм, не мога и да бъда,

дори на собственото си сърце.

 

Дали изобщо ще осъмна някога,

когато в тебе няма да съм влюбена?

Или това да те обичам толкова,

вече отдавна е битка изгубена?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих
  • Тъжно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...