Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда,
че нашата любов, любов не е.
Но, господар не съм, не мога и да бъда,
дори на собственото си сърце.
Дали изобщо ще осъмна някога,
когато в тебе няма да съм влюбена?
Или това да те обичам толкова,
вече отдавна е битка изгубена?
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
