1 дек. 2021 г., 13:49

Изгубена битка

894 0 2

Обичта по-силна е от нас самите.

След всеки край е все по-жива.

Как да се откажа от такава, питам?

Липсва ми само, докато дишам.

 

Зная, трябва да се лъжем по принуда,

че нашата любов, любов не е.

Но, господар не съм, не мога и да бъда,

дори на собственото си сърце.

 

Дали изобщо ще осъмна някога,

когато в тебе няма да съм влюбена?

Или това да те обичам толкова,

вече отдавна е битка изгубена?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих
  • Тъжно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...