1 дек. 2021 г., 13:49

Изгубена битка

900 0 2

Обичта по-силна е от нас самите.

След всеки край е все по-жива.

Как да се откажа от такава, питам?

Липсва ми само, докато дишам.

 

Зная, трябва да се лъжем по принуда,

че нашата любов, любов не е.

Но, господар не съм, не мога и да бъда,

дори на собственото си сърце.

 

Дали изобщо ще осъмна някога,

когато в тебе няма да съм влюбена?

Или това да те обичам толкова,

вече отдавна е битка изгубена?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих
  • Тъжно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...