„Изгубена в мисълта за теб"

Очите ти са като морска пяна,  

така завладяващи, ме канят да се гмурна  

в дълбочината им и да се удавя.  

О, какъв начин да умреш!  

Шоколадовите ти къдрици и плътни розови устни,  

ме карат да ги докосна с моите,  

и никога да не се отделям от теб.  

Ти не знаеш за моето съществуване,  

далеч си ти от мене.  

Какъв живот живея аз без теб,  

щом те няма до мен?  

Но аз все пак те срещам  

в дивите ми сънища  

или тайните градини  

в съзнанието ми.  

Харесвам те, когато сме само двамата  

в главата ми.  

А може би ти си само мисъл,  

спомен далечен,  

а може би харесвам само мисълта за теб.  

Но знай едно:  

и всички спомени в съзнанието ми да избледнеят и изчезнат,  

ти винаги

ще имаш място в сърцето ми.