Изгубени

22.11.2015 г., 23:06 ч.

Поезия » Любовна

326 0 1

Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
в самотата си самотни от измамния покой.
И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме, когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов
разминал се с представите ни за любовен щрих.
А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва.
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
"Да плува може този, който от вода не се страхува."

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2015-11-22T23:15:17+02:00

Този текст буди сериозно размисли. За мен този, който не е в състояние да разпознае истинската любов, когато тя влиза тихо при него, е просто прокълнат от боговете /в частност от Венера/. По-скоро казаното важи, като че ли за приятелството. Заключителният цитат:

"Да плува може този, който от вода не се страхува."

е чисто и просто неверен. Аз изпитвах панически ужас от водата като дете, а станах най-гениалният плувец на всички времена.

Поздравление за опитите ти, Мая, да кажеш нещо съществено! Оценявам високо това.