Изгубени
Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
в самотата си самотни от измамния покой.
И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме, когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов
разминал се с представите ни за любовен щрих.
А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва.
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
"Да плува може този, който от вода не се страхува."
© Мая Ангелова All rights reserved.
