Изгубени

Nov 22, 2015, 11:06 PM

Poetry » Love

327 0 1

Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
в самотата си самотни от измамния покой.
И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме, когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов
разминал се с представите ни за любовен щрих.
А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва.
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
"Да плува може този, който от вода не се страхува."

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vega666 (Младен Мисана)

2015-11-22T23:15:17+02:00

Този текст буди сериозно размисли. За мен този, който не е в състояние да разпознае истинската любов, когато тя влиза тихо при него, е просто прокълнат от боговете /в частност от Венера/. По-скоро казаното важи, като че ли за приятелството. Заключителният цитат:

"Да плува може този, който от вода не се страхува."

е чисто и просто неверен. Аз изпитвах панически ужас от водата като дете, а станах най-гениалният плувец на всички времена.

Поздравление за опитите ти, Мая, да кажеш нещо съществено! Оценявам високо това.