7.01.2015 г., 0:17

Изгубени криле

531 0 7

Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича.
Дете, изпълнено с любов!?
Но май изгубихме детето,
повярвало във нас...
Попаднахме във празнотата
си човешка.
От сложни казуси, лъжи -
и чужди грешки...
Станахме студени, злобни -
не човечни.
Под камък всичко се е скрило.
Дълбоко в бездните на рая.
Там в душата наша... И трепери?
Не от студ от много време
в страх живяло то с години.
Загубило крилата си.
Само да излети не може.
Жалко е, но много вярно,
жалко е и ме боли!
Аз моля, нека да помогнем -
да може то да излети,
възкръсне... като Ангел!
Детето в нас да полети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за бравото!За мен е чест!!!Поздрави!
  • Истинско! Браво!
  • Благодаря момичета за подкрепата и добрите коментари!До нови стрещи!
  • Чудесно е да ни пожелаваш да сме като деца,
    защото те са най-чистите, искрени и невинни създания!
    Поздрави от мен за хубавия стих и за много години,
    ако ощене съм ти го казала!
  • Радвам се че ви е харесало момичета!Тъжно е когато изгубим крилете си защото отказваме да бъдем това което сме!Но все пак мисля че има надежда че с усърден труд ще го постигнем!Да се извисим над всекидневието и го променим за добро!!!Приятели !!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....