Изгубени криле

Поэзия » Философская

530 0 7

Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича.
Дете, изпълнено с любов!?
Но май изгубихме детето,
повярвало във нас...
Попаднахме във празнотата
си човешка.
От сложни казуси, лъжи -
и чужди грешки...
Станахме студени, злобни -
не човечни.
Под камък всичко се е скрило.
Дълбоко в бездните на рая.
Там в душата наша... И трепери?
Не от студ от много време
в страх живяло то с години.
Загубило крилата си.
Само да излети не може.
Жалко е, но много вярно,
жалко е и ме боли!
Аз моля, нека да помогнем -
да може то да излети,
възкръсне... като Ангел!
Детето в нас да полети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря за бравото!За мен е чест!!!Поздрави!

2015-01-11T21:51:55+02:00
joyce (Анна Банчева)

Истинско! Браво!

2015-01-11T19:54:04+02:00
aap (Ангел)

Благодаря момичета за подкрепата и добрите коментари!До нови стрещи!

2015-01-09T18:26:36+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Чудесно е да ни пожелаваш да сме като деца,
защото те са най-чистите, искрени и невинни създания!
Поздрави от мен за хубавия стих и за много години,
ако ощене съм ти го казала!

2015-01-07T22:31:29+02:00
aap (Ангел)

Радвам се че ви е харесало момичета!Тъжно е когато изгубим крилете си защото отказваме да бъдем това което сме!Но все пак мисля че има надежда че с усърден труд ще го постигнем!Да се извисим над всекидневието и го променим за добро!!!Приятели !!!

2015-01-07T18:03:05+02:00