Jan 7, 2015, 12:17 AM

Изгубени криле 

  Poetry » Phylosophy
368 0 7

Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича.
Дете, изпълнено с любов!?
Но май изгубихме детето,
повярвало във нас...
Попаднахме във празнотата
си човешка.
От сложни казуси, лъжи -
и чужди грешки...
Станахме студени, злобни -
не човечни.
Под камък всичко се е скрило.
Дълбоко в бездните на рая.
Там в душата наша... И трепери?
Не от студ от много време
в страх живяло то с години.
Загубило крилата си.
Само да излети не може.
Жалко е, но много вярно,
жалко е и ме боли!
Аз моля, нека да помогнем -
да може то да излети,
възкръсне... като Ангел!
Детето в нас да полети.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за бравото!За мен е чест!!!Поздрави!
  • Истинско! Браво!
  • Благодаря момичета за подкрепата и добрите коментари!До нови стрещи!
  • Чудесно е да ни пожелаваш да сме като деца,
    защото те са най-чистите, искрени и невинни създания!
    Поздрави от мен за хубавия стих и за много години,
    ако ощене съм ти го казала!
  • Радвам се че ви е харесало момичета!Тъжно е когато изгубим крилете си защото отказваме да бъдем това което сме!Но все пак мисля че има надежда че с усърден труд ще го постигнем!Да се извисим над всекидневието и го променим за добро!!!Приятели !!!
  • Ачо, здравей! Поздравявам за новата ти творба. Хареса ми, но съм много разстроена да коментирам повече.Прочети днешната ми публикация и ще разбереш.За пореден път се подиграват с мене. Аз пиша едно те пишат каквото си искат.Пиша да споделя с приятел, а може и повече да не пиша повече.
    Поздрав от мен и успешна Нова година, приятелю!
  • Пожелавам ти го от сърце!ЧНГ!
Random works
: ??:??