19.12.2011 г., 11:03

Изгубени в мъглата

1.4K 1 2

Изгубени в мъглата

 

Различни системи, с различие куцат,

а новото търсим у стари муцуни –

еднакви в това, че обичат да муцат

и всичко решават с дебели кратуни!

 

За тях сме статистика – не Индивиди,

поредните бройки в тефтера ергенски,

затуй ни и мачкат без жал, като гниди,

останахме само с езика махленски!

 

Мъглата на новата, стара реалност

отново е гъста, душаща, смрадлива

и губим сред нея инстинкт, уникалност,

а в мрака ѝ светлият лъч не пробива!

 

Над тази мъгла светлината живее,

а нейният дом е отворен за всеки.

Дори и невярващи, знаем къде е,

защо не потърсим към него пътеки?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...