Изгубил пътя, не, не питам
дали ще стъпвам по пунктир,
и както птицата в небе полита
крилете си разтваряйки подир
стремежа си да вкуси свободата,
пространството и с други да дели,
така и аз поех ръката,
приятелят познава се, нали
деляхме и мечти, тревоги,
а пътищата наши са и прах
засипва стъпките и в огън
горят зачатъци на всеки грях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация