Изгубил пътя, не, не питам
дали ще стъпвам по пунктир,
и както птицата в небе полита
крилете си разтваряйки подир
стремежа си да вкуси свободата,
пространството и с други да дели,
така и аз поех ръката,
приятелят познава се, нали
деляхме и мечти, тревоги,
а пътищата наши са и прах
засипва стъпките и в огън
горят зачатъци на всеки грях, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up