Изгубеното време
Изгубеното време се надвеси над прозореца и разпилените му сълзи се вкопчиха в цветовете на ябълковите дървета. Три изстрела проехтяха и светкавица начерта графика в тъмното небе. Бурята отминаваше и под дъгата се надигнаха нови птици и цвърченето им загъделичка надвесеното. Смях се затъркули надолу по каменния зид и тъпо удари паважа. Раздвижи заспалата локва и във вълните се отразиха лъчите на прочистеното слънце. Тогава замряха мравчиците, които видяха времето - онемяло, разширило очите си, треперещо... скочи след смеха си, защото го беше страх да се обеси.
Мравчиците запяха...
Един бездомен стих
Направен от дантелената рокля
С която в сватбения ден премина под дъжда
Се разгъна
И минорните му
Удари
Като прилив ме целунаха
Коя си
Дето те изгубих
В малката кутийка пълна с детство
Невъзможна си
Никога несъществувала
Проклета
Като черното
Което крия в дъното на чекмеджето си
Изваяна от сто години
Време
Ще научиш ли да ме обичаш
Без да ти създавам настроение
Един бездомен припев
От разнищени удобства
Пепелника пълни с тънки лентички от вестник
Ще запалим спомените
От животите си
За да се изчистим
И наново да започнем
Да ги режем
Един бездомен
Скитащ
Пита
„Коя си ти
Дето те изгубих
В малката бутилка
С бури
Спирт"
И си отива
28.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
