dexter_walrus (Десислав Илиев)
563 157
Dec 29, 2007, 12:29 PM

Изгубеното време 

  Poetry
567 0 9
 

Изгубеното време се надвеси над прозореца и разпилените му сълзи се вкопчиха в цветовете на ябълковите дървета. Три изстрела проехтяха и светкавица начерта графика в тъмното небе. Бурята отминаваше и под дъгата се надигнаха нови птици и цвърченето им загъделичка надвесеното. Смях се затъркули надолу по каменния зид и тъпо удари паважа. Раздвижи заспалата локва и във вълните се отразиха лъчите на прочистеното слънце. Тогава замряха мравчиците, които видяха времето - онемяло, разширило очите си, треперещо... скочи след смеха си, защото го беше страх да се обеси.

Мравчиците запяха...

 

Един бездомен стих

Направен от дантелената рокля

С която в сватбения ден премина под дъжда

Се разгъна

И минорните му

Удари

Като прилив ме целунаха

 

Коя си

Дето те изгубих

В малката кутийка пълна с детство

Невъзможна си

Никога несъществувала

Проклета

Като черното

Което крия в дъното на чекмеджето си

 

Изваяна от сто години

Време

Ще научиш ли да ме обичаш

Без да ти създавам настроение

 

Един бездомен припев

От разнищени удобства

Пепелника пълни с тънки лентички от вестник

Ще запалим спомените

От животите си

За да се изчистим

И наново да започнем

Да ги режем

 

Един бездомен

Скитащ

Пита

„Коя си ти

Дето те изгубих

В малката бутилка

С бури

Спирт"

И си отива

 

28.12.2007

 

© Десислав Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??