ИЗГУБИХ ТЕ....
ИЗГУБИХ ТЕ, НО КАК ДА ГО ПОВЯРВАМ -
В ОЧИТЕ ТИ ВИДЯХ, ЧЕ ТЕ БОЛИ,
РЪЦЕТЕ ТИ ДОКОСВАХА МЕ ЖАДНО,
НАПИРАХА ИЗДАЙНИТЕ СЪЛЗИ.
ИЗГУБИХ ТЕ, А ИДВА НАШТО ЛЯТО
И ЗА КАКВО СА МИ СЕГА БЕЗБРОЙ ЗВЕЗДИ,
ЩОМ НЯМА ДА МЕ ГУШНЕШ КРАЙ МОРЕТО
И ДА ЦЕЛУВАШ НЕЖНО МОИТЕ ОЧИ.
ИЗГУБИХ ТЕ, ОСТАНА ТИШИНАТА,
ОСТАНАХА МЕЧТИ, СЪЛЗИ ГОРЕЩИ...
СЛЕД ТЕБ ОСТАНА САМОТАТА
И ПАРЕЩ СПОМЕН ОТ КРАСИВИ СРЕЩИ.
ИЗГУБИХ ТЕ...
В ОЧИТЕ ТИ ВИДЯХ, ЧЕ ТЕ БОЛИ,
РЪЦЕТЕ ТИ ДОКОСВАХА МЕ ЖАДНО,
НАПИРАХА ИЗДАЙНИТЕ СЪЛЗИ.
ИЗГУБИХ ТЕ, А ИДВА НАШТО ЛЯТО
И ЗА КАКВО СА МИ СЕГА БЕЗБРОЙ ЗВЕЗДИ,
ЩОМ НЯМА ДА МЕ ГУШНЕШ КРАЙ МОРЕТО
И ДА ЦЕЛУВАШ НЕЖНО МОИТЕ ОЧИ.
ИЗГУБИХ ТЕ, ОСТАНА ТИШИНАТА,
ОСТАНАХА МЕЧТИ, СЪЛЗИ ГОРЕЩИ...
СЛЕД ТЕБ ОСТАНА САМОТАТА
И ПАРЕЩ СПОМЕН ОТ КРАСИВИ СРЕЩИ.
ИЗГУБИХ ТЕ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
