29.11.2007 г., 12:12

Изкачвай върхове-мечтания

1.5K 0 30

Едно пораснало момче,

на двадесет и две години,

с изпълнено с любов сърце,

реши света до преоткрие.

Трънливия си път предначерта,

нарочи си върха далечен,

а страховете-дивите коне,

обязди смело в впряг полезен.

Яхна чистокръвния жребец

и към хоризонта галопира,

със мисъл: "Силният човек,

пред трудниостите се не спира!"

Желая ти успех, момче!

Изкачвай върховете си-мечтания!

Защото казват:

"Нямало несбъднати мечти,

а само изоставени желания!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно - Изкачвай върховете си-мечтания!

  • Стихотворението е прекрасно, но този оптимизъм ми идва в повече. Такава доза ще бъде убийствена за мен. Добре ,че много от моите мечти не са се сбъднали. Светът щеше да е гадно място за живеене.
  • Прекрасна си, Таничка! Прекрасен е стихът ти!
    И мен ме впечатлиха тези думи:
    "Нямало несбъднати мечти,
    а само изоставени желания!"

    Мисля че са силна доза оптимизъм за всеки!
    Успех и на теб в покоряването на твоите мечти и копнежи!Бог да ти помага!
  • Страхотна поезия.Поздравления и успех.
  • "Нямало несбъднати мечти,

    а само изоставени желания!"

    Много вярно,чудесен стих,Таничка!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...