Nov 29, 2007, 12:12 PM

Изкачвай върхове-мечтания

1.5K 0 30

Едно пораснало момче,

на двадесет и две години,

с изпълнено с любов сърце,

реши света до преоткрие.

Трънливия си път предначерта,

нарочи си върха далечен,

а страховете-дивите коне,

обязди смело в впряг полезен.

Яхна чистокръвния жребец

и към хоризонта галопира,

със мисъл: "Силният човек,

пред трудниостите се не спира!"

Желая ти успех, момче!

Изкачвай върховете си-мечтания!

Защото казват:

"Нямало несбъднати мечти,

а само изоставени желания!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно - Изкачвай върховете си-мечтания!

  • Стихотворението е прекрасно, но този оптимизъм ми идва в повече. Такава доза ще бъде убийствена за мен. Добре ,че много от моите мечти не са се сбъднали. Светът щеше да е гадно място за живеене.
  • Прекрасна си, Таничка! Прекрасен е стихът ти!
    И мен ме впечатлиха тези думи:
    "Нямало несбъднати мечти,
    а само изоставени желания!"

    Мисля че са силна доза оптимизъм за всеки!
    Успех и на теб в покоряването на твоите мечти и копнежи!Бог да ти помага!
  • Страхотна поезия.Поздравления и успех.
  • "Нямало несбъднати мечти,

    а само изоставени желания!"

    Много вярно,чудесен стих,Таничка!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...