28.11.2022 г., 1:09 ч.

Изкачване 

  Поезия
748 12 7

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния
ненужен скелет.
Надежда
вяра
и любов
са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти
треперят
и кожата ти
призрачно просветва.
Дано през нея
нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото
те намери.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми, Младене! Мъдър и силен стих! Намира ни онова, което подсъзнанието ни търси...
  • Сърдечно благодаря на всички, подкрепили скромния ми поетичен текст!
    Да ви е честита и благословена новата седмица!
  • Ненужните скелети пречат! Поздравления, мъдър стих!
  • Това го могат само мъдрите хора! Много силен стих, Младене, поздравления!!!
  • Сила и мисъл.
  • Това за изхвърлянето е много вярно 👍
    Поздрави и от мен.
  • Много ненужни неща, станали в живота ни трябва да изхвърлим. Понякога можем сами, понякога ни е нужно приятелско рамо. Първо трябва да осъзнаем, че ни пречат и възпрепятстват пътя ни. Това е трудно и зависи от осъзнаването! Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??