Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния
ненужен скелет.
Надежда
вяра
и любов
са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти
треперят
и кожата ти
призрачно просветва.
Дано през нея
нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото
те намери.
© Младен Мисана Всички права запазени