Условия, с железни правила
размахват пръст, градят решетка.
Безценната ми свобода
живее, като птица, в клетка.
Изхранва се, предимно със зърна,
подхвърлени, условно, за да оцелее
навикналата ми с пространството душа.
Нахрани ли се- викне, та запее.
Да, птичите криле
усещат липсващата им умора.
Линеят, а небето ги зове,
но само песента лети извън затвора.