icohim (Христо Стоянов)
182 985
6.11.2008 г., 12:02 ч.

Изкуствени цветя 

  Поезия » Друга
1399 0 14

Изкуствени цветя

 

Календар самотен, на стената закачен,

гледащ празно към масата с трохи,

останали след обяда от разговор лишен.

Без думи от лицата във сълзи.

 

И празната покривка, попила толкоз скръб,

протрита от болка и отнесена в тъга,

вплела в свойта нишка дихание от празна гръд.

Вплела мълчание и чувство на вина.

 

Снимка на стената с нечетен брой лица,

покрита с прах, забравена в безкрая,

приковала погледите на четирите сърца.

И тишината на сякаш малката и празна стая.

 

И спомени витаещи, за да напомнят,

за да дълбаят в назарасналите рани.

Да накарат студените лица сълзица да отронят,

от очите със злоба изподрани.

 

Злоба, затаена към приятел верен...

Дали останал е такъв или е враг...

Отстранен от живота с удар толкова премерен.

Впил се във душата като рак.

 

Предал приятелството с едничка дума,

отрекъл свята дружба зарад алчността.

Като Юда, но за каква ли сума

е била поблазнена покварената душа.


И сега за този, грешния – предател твой,

рониш ти самотно на масата сълзи.

Сам ли, нима в тъгата си ще биеш и ти отбой...

Не ставай като него – спри.

 

Виж в прозореца, навън излез и се порадвай!

На истината, започнала някога с лъжа...

Но прозряна и пречистена сега се тя прокрадва,

в измислена и илюзорна светлина.

 

А вътре в стаята е чувството на болка

и на самота, останала сама сега.

Превъртян отдавна кадър от киноролка...

Приятелство в разцъфнали изкуствени цветя.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възхитен съм от прекрасното ти стихотворение! Умееш да запленяваш читателите!
    Съвсем откровено мога да заявя, че за мен ти си най-стойностният поет в този сайт! Стихотворенията ти са много въздействащи!
    Поздрави от мен и всичко най-добро!
  • човек е толкова сам, а толкова се нуждае от другите. чудя се дали ако се обадя на някого от така наречените ми приятели в два през нощта и го помоля за нещо ще откликне. може би песимистично, но по-веротно не.
  • Най-болезнено е, когато откриеш, че приятелството всъщност е разцъфнало в изкуствени цветя ... И че колкото и да си опитвал да ги поиш, нищо не се е получавало. Поздрави за въздействащия стих !
  • "Предал приятелството с едничка дума,
    отрекъл свята дружба зарад алчността."
    Предателствата могат да се породят по различни начини, но когато е направено от близък човек болката е страшна, до припадък! Но с прошка тя бааавно отшумява... И после пак...И пак... Такъв е животът!
  • развълнува ме, Христо... пишеш изключително въздействащо! Поздрав!
  • толкова тъжно ми стана...
    болката от предателството е тежка болка...
    трогна ме...пишеш вълнуващо...с обич, Христо, с много обич.
  • Благодаря ви за хубавите думи! Радвам се че стихотворението е стигнало до вас и чувствата ви!
  • Прекрасен мъдър стих!Поздрави!
  • Хубаво идейно - като истински цветя оставяш чувство!!!
  • Надявам се имаш и букет от естествени цветя!? Поздравления за стиха!
  • Христо, рано ти е, да изпитваш болката от предателствата! Те болят, но те правят и по-мъдър! Пишеш вълнуващо ! Поздрави!
  • Страшно е,нали...
    Христо...!
  • Имаш талант!!!Пиши!!!Поздрав и от мен!!!
  • "Приятелство в разцъфнали изкуствени цветя"...страшно ми хареса
Предложения
: ??:??