Изкуствени цветя
Изкуствени цветя
Календар самотен, на стената закачен,
гледащ празно към масата с трохи,
останали след обяда от разговор лишен.
Без думи от лицата във сълзи.
И празната покривка, попила толкоз скръб,
протрита от болка и отнесена в тъга,
вплела в свойта нишка дихание от празна гръд.
Вплела мълчание и чувство на вина.
Снимка на стената с нечетен брой лица,
покрита с прах, забравена в безкрая,
приковала погледите на четирите сърца.
И тишината на сякаш малката и празна стая.
И спомени витаещи, за да напомнят,
за да дълбаят в назарасналите рани.
Да накарат студените лица сълзица да отронят,
от очите със злоба изподрани.
Злоба, затаена към приятел верен...
Дали останал е такъв или е враг...
Отстранен от живота с удар толкова премерен.
Впил се във душата като рак.
Предал приятелството с едничка дума,
отрекъл свята дружба зарад алчността.
Като Юда, но за каква ли сума
е била поблазнена покварената душа.
И сега за този, грешния – предател твой,
рониш ти самотно на масата сълзи.
Сам ли, нима в тъгата си ще биеш и ти отбой...
Не ставай като него – спри.
Виж в прозореца, навън излез и се порадвай!
На истината, започнала някога с лъжа...
Но прозряна и пречистена сега се тя прокрадва,
в измислена и илюзорна светлина.
А вътре в стаята е чувството на болка
и на самота, останала сама сега.
Превъртян отдавна кадър от киноролка...
Приятелство в разцъфнали изкуствени цветя.
© Христо Стоянов All rights reserved.
