19.02.2015 г., 22:53

Излишна

614 0 6

В главата ми като рояк

пчели жужат различни мисли,

не мога да се примеря,

че вече  съм излишна.

 

В твоя живот се прокрадна

друга жена-мен отритна,

като папка ненужна,

захвърлена в ъгъла 

 

плача, скърбя и не спя!

Кой го е грижа?

Ти гуляеш, нехаеш,

обичаш друга жена!

 

Излишен товар съм -

преминала сладост, презряла,

в черупката скрила тъга...

Ще си отида щом вече не

 

искаш да пиеш любов

от моите недра,

не искаш да целуваш

замръзнали снежни клепачи

где изневярата сви гнезда.

 

Излишна и тъжна - тръгвам,

ти губиш -  вселена от обич,

ще я потърсиш, но пепел ще бъде..

Друг ще гори в нейната клада

 

и ще разбереш, че си излишен...

Всичко се връща!!!

1984   година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!Харесах!
  • Много хубаво си го написала. Направо онемях! За първи път чета по такъв начин изповядана болка.
    Наистина заслужава да му се върне тъпкано!
  • Докосваща сърцето елегична изповед, сътворена с искрено чувство
    и с непринудено, автентично поетично майсторство. Животът винаги продължава напред, да, така е, колелото на живота се върти от пърмак на пърмак, веднъж отгоре, веднъж отдолу си, дори и след горчивите рани се отваря нова врата след затворената, и отново животът ни има смисъл прероден от нов изгрев. Пожелавам занапред щастлив късмет и на тъжната лирическа, и на прекрасната поетеса! Бъди!
  • Повярвай сама на финалните си думи и не се чувствай излишна, Васе.
    Искреността е най-голямото достойнство на този стих.
    Поздрави!
  • Васе, трудно е да тешиш обидено от любовта сърце.Аз само искам да ти кажа -за всяко нещо си има време и тежко на този, който не се замисля!
    В творбата си си казала всичко.
    Желая лека вечер и хубав ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...