В главата ми като рояк
пчели жужат различни мисли,
не мога да се примеря,
че вече съм излишна.
В твоя живот се прокрадна
друга жена-мен отритна,
като папка ненужна,
захвърлена в ъгъла
плача, скърбя и не спя!
Кой го е грижа?
Ти гуляеш, нехаеш,
обичаш друга жена!
Излишен товар съм -
преминала сладост, презряла,
в черупката скрила тъга...
Ще си отида щом вече не
искаш да пиеш любов
от моите недра,
не искаш да целуваш
замръзнали снежни клепачи
где изневярата сви гнезда.
Излишна и тъжна - тръгвам,
ти губиш - вселена от обич,
ще я потърсиш, но пепел ще бъде..
Друг ще гори в нейната клада
и ще разбереш, че си излишен...
Всичко се връща!!!
1984 година
© Василка Ябанджиева Всички права запазени