Feb 19, 2015, 10:53 PM

Излишна

  Poetry
608 0 6

В главата ми като рояк

пчели жужат различни мисли,

не мога да се примеря,

че вече  съм излишна.

 

В твоя живот се прокрадна

друга жена-мен отритна,

като папка ненужна,

захвърлена в ъгъла 

 

плача, скърбя и не спя!

Кой го е грижа?

Ти гуляеш, нехаеш,

обичаш друга жена!

 

Излишен товар съм -

преминала сладост, презряла,

в черупката скрила тъга...

Ще си отида щом вече не

 

искаш да пиеш любов

от моите недра,

не искаш да целуваш

замръзнали снежни клепачи

где изневярата сви гнезда.

 

Излишна и тъжна - тръгвам,

ти губиш -  вселена от обич,

ще я потърсиш, но пепел ще бъде..

Друг ще гори в нейната клада

 

и ще разбереш, че си излишен...

Всичко се връща!!!

1984   година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!Харесах!
  • Много хубаво си го написала. Направо онемях! За първи път чета по такъв начин изповядана болка.
    Наистина заслужава да му се върне тъпкано!
  • Докосваща сърцето елегична изповед, сътворена с искрено чувство
    и с непринудено, автентично поетично майсторство. Животът винаги продължава напред, да, така е, колелото на живота се върти от пърмак на пърмак, веднъж отгоре, веднъж отдолу си, дори и след горчивите рани се отваря нова врата след затворената, и отново животът ни има смисъл прероден от нов изгрев. Пожелавам занапред щастлив късмет и на тъжната лирическа, и на прекрасната поетеса! Бъди!
  • Повярвай сама на финалните си думи и не се чувствай излишна, Васе.
    Искреността е най-голямото достойнство на този стих.
    Поздрави!
  • Васе, трудно е да тешиш обидено от любовта сърце.Аз само искам да ти кажа -за всяко нещо си има време и тежко на този, който не се замисля!
    В творбата си си казала всичко.
    Желая лека вечер и хубав ден!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...