severianin (Валентин Чернев)
417 677
13.03.2013 г., 8:06 ч.

Измама III 

  Поезия
534 0 3

 

ИЗМАМА III

  

 

Тъй много пролетта ми обещаваше,

тъй лошо мами всеки идващ ден...

И докога ще трябва да прощавам?

Защо все мен?

И до кога все мен?

 

Безкраен лабиринт ме обкръжава

и ме притиска като в тежък сън,

а в тъмнината пъшка Минотавър

и Минос дебне някъде навън.

 

Едно кълбо объркани пътеки

ме стяга с пипала на октопод

и май не е занятие за всеки

безумството, наречено живот.

 

Решил бях, ако все пак ме излъже

съдбата с пети туз, в ръкава скрит,

аз да превърна вярата в оръжие –

до край да вярвам, твърд и упорит,

 

додето тя развее бяло знаме

и всичко обещано ми даде;

додето, уморена да ме мами,

капитулира и се предаде...

 

Но вярата до капка се източи,

прашинка вяра няма вече в мен,

а все така, насмешлив и безочлив,

измами ми поднася всеки ден.

 

И вече знам какво ще ми остане –

ще крачи с мене, както досега,

отсроченото разочарование,

наречено надежда

на шега.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??