12.03.2006 г., 1:21

ИЗМАМНИЦА

1.4K 0 1

 

 

ИЗМАМНИЦА

Обикалям самотен улиците и те като мен са самотни в черната,

Непрогледна,

всееща страх нощ!

Тя е моета безимменна събедничка в тези мои мигове на самота,тя ми разказва как един влубен се е жертвал до край и всеки които обича и обичал изрича неговото име ЛЮБОВ от него започва легендата за любовта между един роб които е потърпял проклятието,на една древна египедска фараона на любовта наречена още измамниц,проклятието гласи че:

Този който

е до нея е щастлив.

гали косата и е удовлетворен

вижда отражението на рая в очите и е благословен

В мига на един дъх испива отварата от неината душа е богоизбран

Щастливецът стои до една съвършенана скулптура каменна лишена от всякакви емоции.

Удовлетвореният е сред опаднали есени листа без капка живот в нито една от тях.

Благословеният гледа две билюрчета излъчващи празни безчувственни

погледи в далечината.

Богоизбраният е сред гробище за души в които са вдъхнати празни надежди за една истенска любов.

Едно почти савършенно създание направено от дявола в облик на ангел.маченикът продава своята душа в замяна да получи една любов която е безценна,но в тази в която е влюбен не си заслужава всичко това.

Отмъщението,този необичаен за мен спътник ме изпълва с нови сили за живот еднствено те могат да ме накарат да продължавам за да изпълня едно да върна това което е отркраднала от мен,сърцето ми.заличителят на всички тези чувства е времето.той заличава почти всички мои спомени за отмъщение и накрая колкото да е горчива тя,пак остава любовта.тази леганда ни доказва пак че

отмъщението е безсилно пред всесилната на всичко любов.

Figure 1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....