Mar 12, 2006, 1:21 AM

ИЗМАМНИЦА

  Poetry
1.4K 0 1

 

 

ИЗМАМНИЦА

Обикалям самотен улиците и те като мен са самотни в черната,

Непрогледна,

всееща страх нощ!

Тя е моета безимменна събедничка в тези мои мигове на самота,тя ми разказва как един влубен се е жертвал до край и всеки които обича и обичал изрича неговото име ЛЮБОВ от него започва легендата за любовта между един роб които е потърпял проклятието,на една древна египедска фараона на любовта наречена още измамниц,проклятието гласи че:

Този който

е до нея е щастлив.

гали косата и е удовлетворен

вижда отражението на рая в очите и е благословен

В мига на един дъх испива отварата от неината душа е богоизбран

Щастливецът стои до една съвършенана скулптура каменна лишена от всякакви емоции.

Удовлетвореният е сред опаднали есени листа без капка живот в нито една от тях.

Благословеният гледа две билюрчета излъчващи празни безчувственни

погледи в далечината.

Богоизбраният е сред гробище за души в които са вдъхнати празни надежди за една истенска любов.

Едно почти савършенно създание направено от дявола в облик на ангел.маченикът продава своята душа в замяна да получи една любов която е безценна,но в тази в която е влюбен не си заслужава всичко това.

Отмъщението,този необичаен за мен спътник ме изпълва с нови сили за живот еднствено те могат да ме накарат да продължавам за да изпълня едно да върна това което е отркраднала от мен,сърцето ми.заличителят на всички тези чувства е времето.той заличава почти всички мои спомени за отмъщение и накрая колкото да е горчива тя,пак остава любовта.тази леганда ни доказва пак че

отмъщението е безсилно пред всесилната на всичко любов.

Figure 1

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...