15.12.2007 г., 8:14 ч.

Измамно спокойствие 

  Поезия
607 0 19

Сега съм спокойна.

И някак безумно бездумна.

Седя и си милвам косата,

да я подсетя за твоите пръсти.

Нищо не мисля. Пустинна забрава.

Отлетяха ми мислите сякаш.

Без умисъл крака си поклащам,

но някак е празно без тебе.

Но така не съм свикнала. Просто не мога.

Безчувствена, бездумна, та дори и безвкусна...

Само малко ми трябва и ще се втурна,

така, както само аз го умея.

Да търся, да тичам, всичко да повличам.

Камъни, корени, тиня и кал.

Стихиите да впрегна за мен да работят

и тебе да диря до безкраен финал...

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??