Измамно спокойствие
Сега съм спокойна.
И някак безумно бездумна.
Седя и си милвам косата,
да я подсетя за твоите пръсти.
Нищо не мисля. Пустинна забрава.
Отлетяха ми мислите сякаш.
Без умисъл крака си поклащам,
но някак е празно без тебе.
Но така не съм свикнала. Просто не мога.
Безчувствена, бездумна, та дори и безвкусна...
Само малко ми трябва и ще се втурна,
така, както само аз го умея.
Да търся, да тичам, всичко да повличам.
Камъни, корени, тиня и кал.
Стихиите да впрегна за мен да работят
и тебе да диря до безкраен финал...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
