gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
2.07.2010 г., 7:43 ч.

Измеренията разцъфтяват 

  Поезия
464 0 3

Силата бавно се връща в мен.

 

Онази, която ме кара

да изкривявам действителността;

да я усуквам;

да я увивам

и в нея да се скривам -

като в пашкул.

 

Все по-ясно усещам другите измерения.

 

Онези, които се разтягат;

които разцъфтяват –

като пролетна поляна

и ме приютяват,

когато познатите три

не могат да ме поберат.

 

Понякога почти истински виждам

как битието се разслоява;

как еднородната му тъкан се разцепва…

И как –

разцепена и разслоена –

аз правя крачка, две…

и влизам;

преминавам.

И там оставам.

Не, продължавам.

 

Вървя –

разцепена и разслоена –

понякога не дишам;

понякога не спя;

понякога сърцето ми не бие…

Но вървя.

Вселената разцепва се пред

мен.

Докосвам разслоената ù гръд.

Пристъпвам.

Преминавам.

 

И променям.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??