За първи път в живота мой
оказах се права, за жалост,
че ти си красив лик на измислен герой
и жените да лъжеш ти е слабост!
Бях чувала за такива като теб -
с погледа си мил и нежен пленяват
и с думите си, сладки като мед,
разтапят, а после с лъжи отравят!
Не вярвах, че ще съм от онези глупачки,
които на думите наивно вярват...
но всъщност сме временни играчки,
които сляпо на щастието се радват!
Знаех - по какъв начин ще свърши всичко;
знаех, че пак до лудост ще боли,
все пак оставих се на лъжите ти за мъничко -
всеки иска поне за миг да е щастлив... нали?
© Дияна Всички права запазени