24.06.2008 г., 0:36

Измислен свят

809 0 1
Наистина ли си помисли,
че мога с теб да се простя,
да заживея в свят измислен,
в който ти си отминала мисъл една?

Не, ти не можеш да отминеш,
от вятър няма да се превърнеш в бриз,
не може само спомен да е, което съм го имала,
вместо въздух в предишен миг.

Ти не можеш да си забравен.
Ти си частиците в мен,
ти си сълзата, в мъка сподавена,
ти си всичко - и нощ, и ден.

Аз тръгнах и оставих те назад,
но моята душа при теб остана
и измислен е само онзи свят,
във който при мене те няма.

01.12.2006                       на Матей
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има хора, които оставят следи в нас... Тъжен и красив стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...