24 июн. 2008 г., 00:36

Измислен свят

811 0 1
Наистина ли си помисли,
че мога с теб да се простя,
да заживея в свят измислен,
в който ти си отминала мисъл една?

Не, ти не можеш да отминеш,
от вятър няма да се превърнеш в бриз,
не може само спомен да е, което съм го имала,
вместо въздух в предишен миг.

Ти не можеш да си забравен.
Ти си частиците в мен,
ти си сълзата, в мъка сподавена,
ти си всичко - и нощ, и ден.

Аз тръгнах и оставих те назад,
но моята душа при теб остана
и измислен е само онзи свят,
във който при мене те няма.

01.12.2006                       на Матей
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има хора, които оставят следи в нас... Тъжен и красив стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...