24 июн. 2008 г., 00:36

Измислен свят

816 0 1
Наистина ли си помисли,
че мога с теб да се простя,
да заживея в свят измислен,
в който ти си отминала мисъл една?

Не, ти не можеш да отминеш,
от вятър няма да се превърнеш в бриз,
не може само спомен да е, което съм го имала,
вместо въздух в предишен миг.

Ти не можеш да си забравен.
Ти си частиците в мен,
ти си сълзата, в мъка сподавена,
ти си всичко - и нощ, и ден.

Аз тръгнах и оставих те назад,
но моята душа при теб остана
и измислен е само онзи свят,
във който при мене те няма.

01.12.2006                       на Матей
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има хора, които оставят следи в нас... Тъжен и красив стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...