Наистина ли си помисли,
че мога с теб да се простя,
да заживея в свят измислен,
в който ти си отминала мисъл една?

Не, ти не можеш да отминеш,
от вятър няма да се превърнеш в бриз,
не може само спомен да е, което съм го имала,
вместо въздух в предишен миг.

Ти не можеш да си забравен.
Ти си частиците в мен,
ти си сълзата, в мъка сподавена,
ти си всичко - и нощ, и ден.

Аз тръгнах и оставих те назад,
но моята душа при теб остана
и измислен е само онзи свят,
във който при мене те няма.

01.12.2006                       на Матей
гр. Пловдив