Бяла песен – стон неуловен.

Поглед пълен – миг преполовен.

Чужда обич – бич безмилостен.

Сляпа вяра в един забравен ден.

Някой иска – друг не позволи.

Думи мили – истини разголени.

Режещ звук на грохнали мечти.

Драмата засвири на скъсани струни.

Опасна игра. Игра без правила.

Двама играят. На какво – не знаят.

Единият мами, а другият лъже.

Наистина няма, а само на ужким.

А и тя е играч – безучастен, но победител.

А тя е третият ъгъл на фигурата.

А тя е единствена на един хоризонт.

А аз съм измислена и може би фон.

А аз съм заблудата, оплела момента.

А аз съм творение в ръце на създател.

А аз съм фантазия, без капка реалност.

А тя е онази с име Действителност!

Сънувам нещо, но с будни очи.

Докосвам наново нечии черти.

Хващам гумата и трия спомени.

Рисувам без пръсти наново живота си.

Страхувам се да погледна към стената.

Прашно и нямо, дебне ме старото огледало.

Страхувам се да срещна очи в очи.

Оная – изтлялата в миналото

и тази - загубила вяра в бъдещето!