Измислено реален
Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си,
рисувах ти клепачите и веждите,
а после проектирах в теб душата си
и малката светулка на надеждата.
Измислих те. Не си приличаш с никого.
Създадох те с космическо търпение,
за да останеш в мен, а не в безликото
отсъствие на жар и вдъхновение.
Потребен си - до болка и до истина.
Дори и да си само детска приказка,
за мен си свято място за пречистване
и нежната упойка срещу липсите.
Знам, няма те в света, но нося в себе си,
ръцете ти, загръщащата искреност
и пазя те, невидим, зад пределите
на земната, ограбваща, действителност.
Не си оттук. Ти в друго измерение
остана си. В средата на Вселената...
Реален плод на смело въображение,
което търси път към съвършеното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
