Jan 13, 2015, 9:34 AM

Измислено реален

  Poetry
900 1 9

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.

Открих те в песента на тишината си,
рисувах ти клепачите и веждите,
а после проектирах в теб душата си
и малката светулка на надеждата.

Измислих те. Не си приличаш с никого.
Създадох те с космическо търпение,
за да останеш в мен, а не в безликото
отсъствие на жар и вдъхновение.

Потребен си - до болка и до истина.
Дори и да си само детска приказка,
за мен си свято място за пречистване
и нежната упойка срещу липсите.

Знам, няма те в света, но нося в себе си,
ръцете ти, загръщащата искреност
и пазя те, невидим, зад пределите
на земната, ограбваща, действителност.

Не си оттук. Ти в друго измерение
остана си. В средата на Вселената...
Реален плод на смело въображение,
което търси път към съвършеното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно!!!
  • "Реален плод на смело въображение,
    което търси път към съвършенството."

    Любовта обича съвършенството - и като физика, и като душевност.
    Когато я търсим, ние си създаваме идеалния образ в представите си; когато я срещнем, виждаме в любимия обект кумира си...
    На тази основа по-късно идват разочарованията и разделите.

    Темата ми е близка. И аз имам стихове за Измисления.
  • Божествена поезия!
  • Много искрено и чувствено! Стопли ми душата с уютност - въпреки космическите мащаби!
  • Безкрайно уважавам хората, които търсят съвършенството и са взискателни към себе си!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...