Измислено реален
Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си,
рисувах ти клепачите и веждите,
а после проектирах в теб душата си
и малката светулка на надеждата.
Измислих те. Не си приличаш с никого.
Създадох те с космическо търпение,
за да останеш в мен, а не в безликото
отсъствие на жар и вдъхновение.
Потребен си - до болка и до истина.
Дори и да си само детска приказка,
за мен си свято място за пречистване
и нежната упойка срещу липсите.
Знам, няма те в света, но нося в себе си,
ръцете ти, загръщащата искреност
и пазя те, невидим, зад пределите
на земната, ограбваща, действителност.
Не си оттук. Ти в друго измерение
остана си. В средата на Вселената...
Реален плод на смело въображение,
което търси път към съвършеното.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Невероятно!!!
-
"Реален плод на смело въображение,
което търси път към съвършенството."
Любовта обича съвършенството - и като физика, и като душевност.
Когато я търсим, ние си създаваме идеалния образ в представите си; когато я срещнем, виждаме в любимия обект кумира си...
На тази основа по-късно идват разочарованията и разделите.
Темата ми е близка. И аз имам стихове за Измисления. -
Божествена поезия!
-
Много искрено и чувствено! Стопли ми душата с уютност - въпреки космическите мащаби!
-
Безкрайно уважавам хората, които търсят съвършенството и са взискателни към себе си!
-
искрени думи!
-
"...нежната упойка срещу липсите"
! -
Чудно!
-
Мисълта за теб...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
