Измислица
Опушеното слънце
пак изгрява,
и пак е време за игра.
Сърцето аритмично
се надява
насъщностно
да бъде. Там! До
вечните неща. А те
да имат
единствен ритъм
и акордов послеслов.
Каква измислица
е да ни има
в една-единствена
Любов!
Как луда-млада е
душата.
Как пази и реди
слова.
Ненужни... днес
са сетивата.
Откъснати.
Откраднати.
А да обичам?
Как?
Не знам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
