21.06.2024 г., 0:21

Измислих си стая

620 2 8

Измислих си стая,

в която те чаках.

С големи прозорци,

да ни е светло.

Стая с бели стени,

да ни е просторно

и с пухкав килим,

да ни е луксозно.

С удобно легло

и с маса за двама,

с две чаши мерло,

с три рози във ваза.

И свещи запалих

с аромат на канела.

В сатен се облякох

и нежна дантела.

И те чаках сама

до мен да приседнеш.

А забравих да сложа врата,

през която да влезнеш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...