21.06.2024 г., 0:21

Измислих си стая

626 2 8

Измислих си стая,

в която те чаках.

С големи прозорци,

да ни е светло.

Стая с бели стени,

да ни е просторно

и с пухкав килим,

да ни е луксозно.

С удобно легло

и с маса за двама,

с две чаши мерло,

с три рози във ваза.

И свещи запалих

с аромат на канела.

В сатен се облякох

и нежна дантела.

И те чаках сама

до мен да приседнеш.

А забравих да сложа врата,

през която да влезнеш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...