Измислих си стая,
в която те чаках.
С големи прозорци,
да ни е светло.
Стая с бели стени,
да ни е просторно
и с пухкав килим,
да ни е луксозно.
С удобно легло
и с маса за двама,
с две чаши мерло,
с три рози във ваза.
И свещи запалих
с аромат на канела.
В сатен се облякох
и нежна дантела.
И те чаках сама
до мен да приседнеш.
А забравих да сложа врата,
през която да влезнеш…
© Ива ВалМан All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
