Измислих си стая,
в която те чаках.
С големи прозорци,
да ни е светло.
Стая с бели стени,
да ни е просторно
и с пухкав килим,
да ни е луксозно.
С удобно легло
и с маса за двама,
с две чаши мерло,
с три рози във ваза.
И свещи запалих
с аромат на канела.
В сатен се облякох
и нежна дантела.
И те чаках сама
до мен да приседнеш.
А забравих да сложа врата,
през която да влезнеш…
© Ива ВалМан All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
