Измислих си стая,
в която те чаках.
С големи прозорци,
да ни е светло.
Стая с бели стени,
да ни е просторно
и с пухкав килим,
да ни е луксозно.
С удобно легло
и с маса за двама,
с две чаши мерло,
с три рози във ваза.
И свещи запалих
с аромат на канела.
В сатен се облякох
и нежна дантела.
И те чаках сама
до мен да приседнеш.
А забравих да сложа врата,
през която да влезнеш…
© Ива ВалМан All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
