Измислих си стая,
в която те чаках.
С големи прозорци,
да ни е светло.
Стая с бели стени,
да ни е просторно
и с пухкав килим,
да ни е луксозно.
С удобно легло
и с маса за двама,
с две чаши мерло,
с три рози във ваза.
И свещи запалих
с аромат на канела.
В сатен се облякох
и нежна дантела.
И те чаках сама
до мен да приседнеш.
А забравих да сложа врата,
през която да влезнеш…
© Ива ВалМан All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
